Да опознаеш света с уста
Продължаваме да ви представяме любопитни тематики от „ Академия за родители “ – най-големия фамилен конгрес с идеята да даде на всички бъдещи и сегашни родители справедлива информация и действителни познания за здравето, образованието и възпитанието на децата, както и убеденост, че могат да се оправят с едно от най-големите провокации в живота.
Бебето слага и смуче палеца си още преди да се появи на бял свят. От момента на раждане, сученето е един от примитивните рефлекси, с които то е „ оборудвано “. А те са основни за оцеляването и адаптирането му към света. Усещанията в бебешката уста са доста по-развити спрямо която и да е друга част на тялото. Всъщност устата на бебето е неговият „ прозорец към света ”.
Много постоянно сме привикнали да чуваме, че бебето непрестанно „ лапа ” нещо. Това се следи доста интензивно през първите 4 – 6 месеца от живота му. В началото търси да засуче гърдата на мама, биберона, пръстите си, чаршафа – за него това е без значение, тъй като сученето е част от генетичното му завещание. Чрез него бебето се среща с съществени белези на предметите като мекост, неотстъпчивост, гладкост и други, а и несъмнено, се храни. Тези „ познания ” ще му бъдат потребни малко по-късно – при прекосяването от хранене от гърда или шише към хранене с лъжица и пиянство от чаша, и при прилагането на разнообразни комбинации и последователности от характерни придвижвания с устните, езика, челюстите, бузите.
С навършването на шестия месец, бебетата към този момент не са по този начин безпомощни, стават все по-любопитни. Те стартират да седят без опора, да изправят плещи, когато лежат по стомах, и да доближават играчки. Развиват по-добра непоклатимост на торса и раменете, което обезпечава по-добри придвижвания и независимост на двете ръце и устата. Горе-долу в този миг сученето престава да бъде инстикт и се трансформира във волево държание, т.е. бебето „ избира “ дали да суче, или не, а и какво си „ заслужава “ да бъде опитано на усет. (От негова позиция – всичко!)
Но за какво сученето и лапането на предмети е толкоз значима за развиването на бебето активност? И освен като главно средство, осигуряващо храненето, каква роля играе то?
За доста родители непрекъснатото лапане на ръцете, сученето на ръбчета на дрешки и завивки, слагането на предмети, изключително такива, които не са били усърдно почистени и дезинфектирани, е същински призрачен сън и сигурен източник на болести и бактерии, попадащи право в устата на бебето им. Но в действителност тази тривиално досадна активност реализира някои значими функционалности за прочувственото, интелектуалното и физиологичното развиване.
Първо ще споменем за нещо, което на пръв взор е много неразбираемо за родителите, само че е от изключителна значимост за психологичното осъзнаване на бебето им. През почти първата година от живота си, бебето се намира в така наречен “орален етап ” (според теорията на З. Фройд). Този етап е обвързван с детската половост и е първата фаза от нейното развиване. Още с първия си рев бебето е водено от инстинкт, обвързван освен с търсенето на храна, само че и с търсенето на наслаждение. А точно удоволствието за бебето идва от сученето, съпроводено, несъмнено, от зрителното, слуховото и кожното (да вкусват, да виждат, да бъдат галени, докосвани, целувани и прегръщани) усещане на майката.
От мощно психичната функционалност на сученето ще преминем към една прагматична и витално нужна функционалност, а точно да го нахрани...
Има още...
Бебето слага и смуче палеца си още преди да се появи на бял свят. От момента на раждане, сученето е един от примитивните рефлекси, с които то е „ оборудвано “. А те са основни за оцеляването и адаптирането му към света. Усещанията в бебешката уста са доста по-развити спрямо която и да е друга част на тялото. Всъщност устата на бебето е неговият „ прозорец към света ”.
Много постоянно сме привикнали да чуваме, че бебето непрестанно „ лапа ” нещо. Това се следи доста интензивно през първите 4 – 6 месеца от живота му. В началото търси да засуче гърдата на мама, биберона, пръстите си, чаршафа – за него това е без значение, тъй като сученето е част от генетичното му завещание. Чрез него бебето се среща с съществени белези на предметите като мекост, неотстъпчивост, гладкост и други, а и несъмнено, се храни. Тези „ познания ” ще му бъдат потребни малко по-късно – при прекосяването от хранене от гърда или шише към хранене с лъжица и пиянство от чаша, и при прилагането на разнообразни комбинации и последователности от характерни придвижвания с устните, езика, челюстите, бузите.
С навършването на шестия месец, бебетата към този момент не са по този начин безпомощни, стават все по-любопитни. Те стартират да седят без опора, да изправят плещи, когато лежат по стомах, и да доближават играчки. Развиват по-добра непоклатимост на торса и раменете, което обезпечава по-добри придвижвания и независимост на двете ръце и устата. Горе-долу в този миг сученето престава да бъде инстикт и се трансформира във волево държание, т.е. бебето „ избира “ дали да суче, или не, а и какво си „ заслужава “ да бъде опитано на усет. (От негова позиция – всичко!)
Но за какво сученето и лапането на предмети е толкоз значима за развиването на бебето активност? И освен като главно средство, осигуряващо храненето, каква роля играе то?
За доста родители непрекъснатото лапане на ръцете, сученето на ръбчета на дрешки и завивки, слагането на предмети, изключително такива, които не са били усърдно почистени и дезинфектирани, е същински призрачен сън и сигурен източник на болести и бактерии, попадащи право в устата на бебето им. Но в действителност тази тривиално досадна активност реализира някои значими функционалности за прочувственото, интелектуалното и физиологичното развиване.
Първо ще споменем за нещо, което на пръв взор е много неразбираемо за родителите, само че е от изключителна значимост за психологичното осъзнаване на бебето им. През почти първата година от живота си, бебето се намира в така наречен “орален етап ” (според теорията на З. Фройд). Този етап е обвързван с детската половост и е първата фаза от нейното развиване. Още с първия си рев бебето е водено от инстинкт, обвързван освен с търсенето на храна, само че и с търсенето на наслаждение. А точно удоволствието за бебето идва от сученето, съпроводено, несъмнено, от зрителното, слуховото и кожното (да вкусват, да виждат, да бъдат галени, докосвани, целувани и прегръщани) усещане на майката.
От мощно психичната функционалност на сученето ще преминем към една прагматична и витално нужна функционалност, а точно да го нахрани...
Има още...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ




